Към
поезията
Към
поезията
Когато в ранна пролет зеленика зацъфти
и в усоите прохладни снегът се разтаи,
връщам се във Странджа с младост да се заредя
и в легенди древни вечер да се потопя.
Песента да слушам на славеи пойни
и припева тих на ручеите морни,
под буки вековни нощем да заспивам,
от дете,планино,винаги жадувам.
Нявга
в нейните недра да ме
положат
и надпис кратък на паметника да сложат:
"Тук почива
несбъднатата мечта
по
планина,село и полета на любовта"
Кости,1980 год.
